Οι Ρομά του Νομού Σερρών

  Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

СПОМЕНИ НА ХРИСТО КУСЛЕВЪ

Азъ тогава заминахъ за Солунъ. Въ Сѣръ бѣхъ говорилъ съ секретаря на българското агентство Самаровъ (род. отъ Пещера въ България) по освобождението на Никова, който биде арестуванъ по аферата съ Наумова. Никовъ бѣше съветникъ въ рѫководителното тѣло и бѣше заподозренъ. Самаровъ ми каза, че съ 10 лири би се издействувало освобождението на Никова. Въ Солунъ съобщиха това на Татарчева и се изпратиха 10-тѣ лири, но Никовъ не можа да се освободи. Въ началото на учеб. год. 1900/1091 год. заминахъ въ Кукушъ и бидохъ назначенъ главенъ учитель въ първокласното училище въ Долни Порой. Назначенъ бѣхъ отъ сѣрската община.

Въ Порой прекарахъ до ваканцията. Тукъ бѣхъ рѫководитель въ Поройско. Почти въ всичкитѣ села се устроиха комитети съ изключение на селата Липушъ и Тодоричъ. Рамна е влашко село. Имаше вече правилници, устави, които се разпратиха по всички села. Въ всѣко село се назначиха рѫководители и съветници. Събираха се членски вносове. Имаше куриери. Волнитѣ помощи се опредѣляха отъ рѫководителното тѣло. Азъ разпитвахъ рѫководителя въ всѣко село, кой колко може да даде, та споредъ това имъ се налагаше. Имаше специални лица терористи. Имахъ въ Долни Порой двама, единъ отъ тѣхъ бѣ Алеско Поройлията. Пращахъ ги въ други села, често пѫти заедно. Нѣма случай да се прибѣгва до насилия, обикновено си даваха помощьта. Съ-

111

брахъ само въ Долни Порой до 120 лири. Отъ Шугово се взеха до 30 лири, отъ Мѫтници 10 лири, отъ Горни Порой до 150 лири и др. Още не се искаха отъ всички села помощи, за да не се огорчатъ хората отъ самото начало, а само членски вноски се взимаха отъ всички, и то само отъ посветенитѣ.

Азъ заварихъ вече съ чета Мих. Попето, който отиваше само въ нѣкои села съ 6 — 7 души. Тя бѣше организационна чета. Попето бѣше дошелъ съ Дѣлчева и въ Сѣрско се отдѣли съ отдѣлна чета въ Порой за да накаже двама турци, зулумджии, отъ с. Шугово и отъ Г. Порой. Биде наказанъ и единъ шпионинъ, влахъ, отъ Г. Порой. Следъ туй по заповѣдь отъ Ц. К. четата биде повикана да отиде въ Кумановско, гдето имаше борба съ сръбската пропаганда. Презъ пролѣтьта дойде друга чета, кукушката чета, само съ четирма души. Тази служеше да събира паричнитѣ вноски, които се пращаха въ Сѣръ. Съ комитски пари азъ купувахъ пушки, револвери само отъ арнаутитѣ. Пушкитѣ, повечето система “Гра", продавахъ ги на селянитѣ срещу дадената стойность. Купихъ 26 пушки. Отъ Сѣръ и отъ централния комитетъ не позволяваха да се купуватъ пушки, защото ужъ отъ България щѣли да дойдатъ по-евтини. Азъ плащахъ до 2 1/4 до 2 1/2 лири за пушка. Правѣше се обучение само съ прицѣль. Бѣше дошелъ Илия Орловъ (бившъ юнкеръ въ София) за главенъ учитель въ Долни Порой та съ негова помощь упражнявахме членоветѣ на Д. и Г. Порой; събирахме ги въ черквата и тамъ се упражняваха въ прицѣлка, стреляне правъ, на колѣне и лежешкомъ. Презъ тая година биде убитъ  единъ арнаутинъ, Реджо, контрольоръ на тютюна, защото криеше арнаути разбойници. Уби го Алексо като терористъ. Следъ туй нѣколко пѫти се тури засада на Салимбегь отъ Долни Порой, гдето има много лоши

112

турци, и на Емеръ-ага — и двама членове на турския комитетъ въ Д. Порой, въ който е влизалъ и мюдюринътъ. Тѣ отъ своя страна много искаха да ме убиятъ, а тъй сѫщо и Алекса, но не успѣха да ме начакатъ нѣгде. Единъ пѫть щѣха да ме убиятъ у дома, но пакъ не сполучиха. Знаеха вече турцитѣ, какво вършимъ. Всѣка недѣля идваха наши хора въ черквата, гдето кърщавахме новитѣ. Опитахме да отровимъ Емеръ-ага, понеже той нигде не излизаше, но осети. Трѣбваше да изпие въ чай отрова, въ кафенето на съветника Вельо Калайджиевъ, който бѣше идеаленъ момъкъ. Другиятъ съветникъ Георги Недѣлковъ, нареченъ “Майка му стара", (челъ „Подъ игото") тъй сѫщо рѣдъкъ работникъ, идеаленъ човѣкъ, поосетилъ, че въ гърлото щипе нѣщо, усъмнилъ се и далъ чашата да пие кафеджията. Турчинътъ извадилъ и револверъ и го каралъ да пие. И този глътналъ две-три глътки и плюналъ, като казалъ, че наистина нагорчава нѣщо, — и му направилъ другъ чай. Турчинътъ се бѣ усъмнилъ, защото и турцитѣ бѣха захванали да употребяватъ отрова и бѣха опитали и мене да отровятъ. Бѣхъ ходилъ въ Солунъ по единъ шпионинъ влахъ, за да го посоча тамъ, та да го спастрятъ, тъй като въ Порой не можеше да се извърши туй, понеже се пазѣше. Връщайки се отъ Солунъ отидохъ въ единъ ханъ на обѣдъ при единъ българинъ, Динко (Динката) въ Долни Порой. Той бѣше заедно съ турцитѣ, — обираха хората. Бѣше го повикалъ самиятъ мюдюринъ и бѣше му говорилъ да ни убие. Азъ поискахъ вино, глътнахъ единъ-два пѫти, стана ми лошо, взехъ да повръщамъ, — много лошо ми стана. Добре, че не глътнахъ повече.

Засадитѣ противъ реченитѣ двама бегове не сполучиха, понеже не минаха турцитѣ. Турихме засада на единъ докторъ, гъркъ, отъ Долна Джумая, турски шпио-

113

нинъ, но и той не мина презъ сѫщото мѣсто. Хора на турския комитетъ три пѫти стреляха върху Михалъ отъ Горни Порой, но не можаха да го убиятъ. Следъ туй едно турче, членъ на турския комитетъ, подкупено отъ власитѣ въ Горни Порой (въ това село има власи), уби единъ богатъ българинъ отъ сѫщото село, Клифовъ Иванчо, членъ на организацията.

Такива кървави гонения имаше тогава.

Презъ ваканцията отидохъ си въ Кукушъ. И тамъ училището бѣше станало цѣлъ хюкюматъ. И въ Порой вече бѣше въведено да ги сѫдимъ хората, да имъ разправяме сѫдебни дѣла. Това се въведе въ Поройско презъ нея година, а въ кукушкия районъ сѫденето по-рано бѣ захванало. Хората бѣха престанали да ходятъ по турски сѫдилища. И на нечленове на организацията се запретяваше чрезъ терориститѣ да ходятъ по турски сѫдилища. Следъ ваканцията се върнахъ пакъ въ Д. Порой, но едно писмо отъ Сѣръ дойде, и азъ трѣбваше да замина въ Сѣръ, гдето ми съобщиха, че въ Петричко нѣмало нищо наредено, имало нужда отъ опитенъ въ дѣлото човѣкъ та трѣбвало да замина въ с. Цапарево. Тукъ станахъ учитель и прекарахъ цѣла учебна година - 1900—1901.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 http://www.promacedonia.org/bugarash/chkr/cherven_kryst.htm
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Македонски Прегледъ
Година XIII, книга 3, София, 1943

6. Кукушкото окрѫжно управление

извънъ територията на кукушкия окрѫгъ. Първитъ грижи по прехраната и настаняването на бъжанцитъ отъ Кукушко, Дойранско, Поройско и др. мѣста отъ Македонската губерния презъ Междусъюзническата война (1913 год.). σελ 78

Още преди обѣдъ на сѫщия день стигнахъ въ с. Долни Порой, доста голѣмо и богато село, разположено не далече отъ подножието на Бѣласица планина, съ красива и плодородна околность. Поради голѣмината си и външния си изгледъ, то наподобяваше малко градче. Неголѣмото му поле и отъ дветѣ страни на ж. п. линия, минаваща презъ него и главно въ близость и около гарата на сѫщото име, бѣ почернѣло и задръстено отъ многохилядно множество бѣжанци — българи отъ Солунската селска, Кукушката и часть отъ Дойранската околия. Щомъ пристигнахъ въ селото, отбихъ се право въ мѣстната телеграфо-пощенска стзнция, за да влѣза въ телеграфна връзка съ македонския воененъ губернаторъ въ Сѣръ. Каза ми се отъ началника на станцията, че връзката съ Сѣръ е прекѫсната преди нѣколко часа и затова не може да се предаде приготвената отъ менъ телеграма до губернатора. Излѣзохъ веднага отъ станцията и, безъ да се отбия на друго мѣсто въ това голѣмо село, упѫтихъ се къмъ ж. п. гара, намираща се недалече отъ селото, за да опитамъ и отъ тамъ, дали не мога по тѣхната жица да влѣза въ връзка съ губернатора. И тукъ ми се отговори сѫщото, както въ станцията на селото.

 

Въ това време на гарата и около гарата между хилядитѣ бѣжанци намѣрихъ и секретаря на окрѫжното управление Евтимъ Спространовъ, солунския селски околийски началникъ Никола Ивановъ, кукушкия окрѫженъ финансовъ началникъ Георги Гърдевъ, и нѣкои и други чиновници отъ Кукушъ, които се разправяха съ пристигналитѣ на сѫщата гара две коли отъ кукушката архива и съ натоварения на тия коли багажъ на чиновницитѣ и се готвѣха да заминатъ за Демиръ Хисаръ съ готовия вече за пѫть воененъ тренъ.

 
http://promacedonia.org/mp/mp_13_3_6.htm

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Македонски Прегледъ
Година XII, книга 2, София, 1940

4. Спомени отъ последнитѣ дни вь Кукушъ презъ 1913 год.

 http://www.promacedonia.org/mp/mp_12_2_4.htm

 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Аиде да идем јано в горни порои

Ай да идем яно ай да идем

Ай да идем яно в горния порой

Ай да идем яно в горния порой

В горния порой яно в чаршията

В горния порой яно в чаршията

Там ке ти купам яно шам-шамия

2.

Там ке ти купам яно там ке ти купам

Там ке ти купам яно шам-шамия

Шам-шамия яно антерия

Ти да я носиш яно ти да я носиш

Ти да я носиш яно яз да те гледам

Ти да я носиш яно яз да те гледам

Ох яно яно яно де гиди бела яно /2/

3.

Да се пукнат яно да се пукнат

Да се пукнат яно душманите

Да се пукнат яно душманите

и твоите яно и моите

и твоите яно и моите

и твоите яно и моите

 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------