Αποσπάσματα για την τοπική ιστορία

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
http://www.promacedonia.org/sbnu/sbnu_09/kynchov.htm#4

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина

Книга IX,  София, 1893

9. Великденска расходка по Поленинско ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 http://promacedonia.org/mp/mp_13_3_6.htm
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Въпреки героичната защита на българите близо петнадесетхилядната гръцка войска, командвана лично от крал Константин, взема надмощие и на следващия ден изходът от сражението става ясен. Гърците завземат жп гарата и започват да бомбардират града. Хиляди жени, деца и възрастни напускат къщите си, взели набързо в ръце бохчи с най-необходимите дрехи и храна. Заобикаляйки на север манастира „Св. Георги”, керванът бежанци с километри се точи по военния път към Долни и Горни Порой, а оттам към майка България. Окръжният управител Караманов търси ген. Сарафов, за да организират евакуацията на архива от Окръжното управление и авоарите от банката, които не били никак малко и то повечето в злато. Генералът заповядва без много шум в нощта срещу 21 юни парите от банката и архива да се натоварят на каруци и

под охраната на стражари и чиновници

да се насочат към Порой: “Между 12 и 1 часа после обяд, неприятелят бомбардира болницата, центъра на града - чаршията, където имаше войнишки и частни складове, телеграфо-пощенската станция и окръжното управление. Атаката бе с фугасни гранати, от попаденията на които скоро се запалиха зданието на болницата и 7-8 дюкяни в центъра на града. Създаде се паника всред останалото население. Всичко живо, ранени и здрави войници хукнаха да бягат вън от града... На пътя за Долни Порой, между селата Грамадна и Алексово, настигнах последните бежанци от Кукуш. В село Сневче видях такава картина - жената на кукушкия войвода Вано, натоварва сама в двора един кон с два чувала с брашно, около 15-20 кг всеки, метна една черга връз товара, качи малкото си дете и, като издаде един болезнен плач на неописуема мъка за напускане роден край, остави разтворена голяма и богата къща, пълна с покъщнина и храна на произвол, поведе коня за ръка и с останалите си малки деца тръгна напред, и се смеси с върволицата бежанци...”



http://www.politika.bg/article?id=42715
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Иванчо Поройлията

Η εικόνα : в: „Илюстрация Илинден“, книга 10 (40), София, Юни 1932, година IV, с. 8. 

Въ 1 ч. презъ нощьта на 10-и срещу 11-и пристигнаха въ Изатовци, идещи отъ Южна България, македонскитѣ войводи Кременлията, Иванчо Поройлията, Богданцалията, Тодоръ Тетимовъ и др., съ около 250—300 харамии. Навѣрно тѣ бѣха тръгнали заедно съ капитанъ Паница отъ Пловдивъ и понеже бѣха вървѣли пеша, едва сега пристигнаха.

 http://www.promacedonia.org/dibo/jvd/jvd_5_1.htm

 Венедиков, Йордан. История на доброволците в Сръбско-българската война. София 1935, стр. 138

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

№ 42. Вельо Митев от Шугово, сега настанен в Долна Баня (Чепинско), разправя следното:
На 4 юли са дошли в селото двама гръцки кавалеристи, които се завърнали обратно, след като обиколили селото. Вельо, като видял, че кавалеристите не са сторили нищо лошо в селото, решил да остане там и да чака гръцките войски. Малко след заминаването на разезда, в селото им пристигнало едно момче от Аканджали. То се избавило от гръцки ръце и било свидетел на ред техши зверства. Това момче, като стигнало в Шугово, започнало да описва зверствата на гърците пред Вельо и другите останали в селото селяни. Последните, изплашени от разказа на момчето, напуснали селото. Вечерта Вельо с другарите си Мито Коцев и Илия Саатчиев, сега настанени в Самоков, видели да горят селата: Аканджали, Сурлово, Асани и Попово. Около тези села не са ставали никакви сражения; Вельо па и другарите му са уверени, че те са нарочно подпалени от гърците.

№ 43.
Селяните от Шугово са напуснали селото заедно с отстъпващите наши войски. До 24 юни е останал в селото Илия Марков. Тоя ден в селото дошли двама гръцки кавалеристи. Те обиколила селото и се върнали. Илия, окуражен от факта, че кавалеристите нищо лошо не са сторили, останал в селото. През нощта обаче като видял, че горят селата: Николич, Попово, Аканджали, Брест и още много други, около които никакви сражения не са ставали и подпалването на които не е можало да стане случайно, защото местността била блатиста, изплашил се и избягал. Какво е станало със селото и останалите там жители след това, не знае.
Една малка група бежанци от с. Шугово съобщава:
Забелязахме, че сума хора бягат и много села, обхванати от пламъци. От страх напуснахме селото преди да дочакаме тая участ. Бягахме през Петрич, Беласица, Джумая, Кочариново, Дубница, Кюстендил. По пътя умря едно малко дете от глад и изтощение. Повече семейства избягаха в Самоков. Ако новите владетели се отнасят добре с нас, ще се завърнем по домовете си.

ГРЪЦКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ И ВАРВАРИЗЪМ НАД БЪЛГАРИТЕ (1912-1923 г.) 

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

http://www.google.gr/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=5&ved=0ahUKEwj53KDyrYLKAhUFhSwKHYXNABAQFgg8MAQ&url=http%3A%2F%2Fwww.book.store.bg%2Fsearch%3Fsrchstr%3D%25E3%25F0%25FA%25F6%25EA%25E8%25F2%25E5%2520%25E6%25E5%25F1%25F2%25EE%25EA%25EE%25F1%25F2%25E8%2520%25E2%2520%25EC%25E0%25EA%25E5%25E4%25EE%25ED%25E8%25FF%26sin%3D1&usg=AFQjCNEbcLAY6qzRWiUcR1fiX-yMHFra1Q&sig2=zvBGbYGdEyodZhOZ5VT5aw
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В 1903 г. гръцкият владика е наложил да се затворят българските училища в Горни Порой, Долни Порой и други околни села. Също и в Костур българското училище било запечатано от турската власт. след като било освободено от войниците, поставени там от митрополита Каравангелис и кмета Менелаос. [363]

362. Църковен Вестник. 1904 г., бр. 5, стр. 62—63.
363. Pag. cit. 

През 1873 г., сярският гръцки митрополит е ходил по селата със стражари и с бой е събирал пари. В с. Горни Порой двама души били бити до смърт. По искане на гръцкия владика, бил затворен долнопоройският свещеник Илия [375] и били затворени няколко първенци от Порой, [376] понеже не признавали Патриаршията и не предавали църквата си на патриаршистите-власи. [377] 

375. 103 засед. на Св. Синод, 22 август 1873 г., стр. 230
376. В документа не е казано Долни или Горни Порой.
377. 80 засед. на Се. Синод, 15 май 1873 г., стр. 181.

 http://petkohinov.com/pravoslavie/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  В края на септември 1915 г. е назначен за командир на 3-та бригада. През октомври и ноември 1915 г. бригадата води боеве срещу сърбите и французите при Удово, Уланци, Криволак, Градец и Богданци. През 1916 г. 3-та пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции и воюва по протежението на планината Беласица и при селата Горни и Долни Порой.

 http://www.focus-news.net/news/2015/07/07/2088970/denyat-7-yuli-v-balgarskata-istoriya.html
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За нещастие истината е още по-лоша. Друг турски вестник, „Tasfiri Efkiar" [Тези два цитата са взети от вестник „Мир" от броевете му на 24 октомври и 2 ноември (стар стил)], допълва, че преследването обхващало широк кръг хора, като се започне от градски жители и се стигне до най-обикновени селяни - мюсюлманите от околността на Порой (между Дойран и Демир Хисар) били затворени в 40 вагона и закарани в Солун. Гръцките власти преследвали също мюсюлманите в Лагадина (на североизток от Солун). Под претекст от необ-ходимост да се проведе разоръжаване, всички млади хора били изпратени в Солун и били измъчвани. От Саръгьол (близо до Кукуш) всички мъже били закарани в Солун, а гръцките войници изнасилили жените и момичетата. В Сахна, Серее и Правища покръстването било извършено с такъв успех, че в Сахна не останал ни един мюсюлманин. И вестник „Echo de Bulgarie" допълва
188 
в своя брой от 20 декември (2 януари): „Броят на турските затворници в района на Солун възлиза на огромната цифра 5000 души." В своите „пояснителни бележки", публикувани шест месеца по-късно, г-н Иванов отбелязва, че „след гръцкото нахлуване турските групи в Саръгьол, Кайларе и Острово поради своята численост и богатство били обект на особена жестокост. Всички градове и села в този район били опустошени и населението потърси-ло защита в бягство. Бягство било също така спасение за мюсюлманското население от градовете на долината Енидже, по-специално Воден, Негуше, Верия и Енидже-Вардар. Последният град пострадал най-много: пазарът и мюсюлманският квартал били разрушени".
Σελίδες 187-188 

 В своя брой от 13/26 юли официалното издание „Echo de Bulgarie" публикува следното изявление:
„Що се отнася до репресиите в Демир-Хисар, необходимо е да се поясни, че гръцкото население на този град, подбудено от агитатори, се вдигна на оръжие на 8 юли, когато българските войски се изтеглиха. Населението ограби военните складове, обществените огради и българските къщи, като уби няколко български войници, както и болните и ранените от един санитарен влак, пристигащ същия ден от Серес. Телата на 16 войници бяха намерени в непосредствена близост до града. Точният брой на избитите никога не би могъло да се установи. Въстаниците заеха позиции около града, откъдето на следващия ден един български отряд от Серес, който не е знаел точно какво става в града, бе принуден да ги разпръсне със сила. Влизайки в града, отрядът бе посрещнат от пушечна стрелба от други въстаници, скрипи се по къщите. Въпреки това, редът бе възстановен. Застреляни са били някои граждани, намерени с оръжие в ръка. Проведено бе разследване относно събитията от предшестващия ден. Заловените убийци и подстрекатели на движението бяха арестувани и някои от тях екзекутирани. Установено бе, че гръцкият митрополит е главният ръководител и че той е бил човекът, който дал пример на въстаниците, като пръв стрелял от своя прозорец срещу войниците, минаващи покрай митрополията. Освен това в джоба му бил намерен револвер с няколко от вече изгърмените куршуми. За да поясним строгите мерки, които са взети при възстановяването на реда в Демир-Хисар, трябва да допълним, че в същия този ден, 9 юли, гръцките войски опожариха българските села в околността на Демир-Хисар, специално Горни Порой, Долни Порой, Старчево и Кешишлик."
Σελίδα 282 Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.288.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Πληροφορίες για τη Gjora Todorova-Efremidu, Μέλος του Δημοκρατικού Στρατού από τη Μακρυνίτσα.

 Efremidu Gjora (Todorova)

She was born in 1915 in the village Matnica, Ser region to a poor village family. She lost her father at a very young age. She grew up with one sister and two brothers in extreme
poverty. In 1943 she became a member of CPG and organised the youth of the village Shugovo (Platanaki) into the EPON ranks. Fulfilling the task given her by the party she went over the border between Greece and Bulgaria (which was newly established at that time) to organise the youth in her own village of Matnica which at that time was under Bulgarian occupation. Her bravery and thirst for freedom made her increasing fearless. She was arrested by the Bulgarian fascist forces and taken to the command centre at the Poroj train station. Even though they tortured her, they did not manage to extract even a word from her. After five intensive days of torture they freed her and sent her back to her village where, to the end, she worked against the occupier. She did not reduce her activity in the new environment that arose after the Varkiza agreement. In 1946 she was arrested by the Greek monarcho-fascists for the reason that her husband was alleged to be a partisan. She was held for a month in the police cells where she withstood all the torture. They tried to frighten her by saying they would shoot her two children if she did not tell where her husband washiding. They beat her head in the village square with a club. She fell into unconsciousness and the other women picked her up. She had just barely managed to heal a month later. Her life was made impossible and she was forced to emigrate to Bulkes. In 1947 as the armed struggle was gaining momentum, she went back to Greece to join DAG. In 1949 she fell, a heroine shot by a fascist bullet on the Gramos mountain. Her husband fell in the same battle, comrades in life and in battle, leaving two young orphans.
P Todorov

For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters, Elizabeth Kolupacev Stewart, Β' Έκδοση, Αυστραλία, Wareemba 2009, Σελίδες 123-124

Στο ίδιο βιβλίο Ντιμίτρι Αραμπατζίεφ από Ηράκλεια Σερρών στη Σελίδα 56

Σελίδα 236

Pena Petro

He was born in the village of Zhuma-Demirhisarsko to a
poor village family. Seeing the hardships of his parents and
those on his own shoulders, he joined the progressive
movement of Greece and became a member of the CPG and a
partisan. Because of his bravery and cleverness he became an
officer of DAG. He worked as a commissar in the villages and
towns and he completed all of the missions allocated to him
by the party with decisiveness and bravery.
He was sent with a special mission to the village of
Haznatar (Hrisi Korifi) and was uncovered by the monarcho-
fascist forces and was surrounded in a house. The shooting
started. Two of his comrades managed to get out of the line of
fire. In trying to leap out of a window, Pena aimed at the
monarcho-fascists with hand grenades and his machine gun;
he was riddled with enemy bullets. He fell as a loyal son and
brave hero of the people. 

G Muljarov
 Σελίδα 263 

Roikov Kosta (Evripidi)

Kosta Roikov was born in the Ser town Dolno Dzhumaja
in 1915 to a poor family. His father was a labourer and died
very young, leaving Kosta fatherless at a very young age. His
mother was compelled to work for others so that she could
ensure she and her son had bread to eat. And Kosta as a young
boy began to work in a gas factory and elsewhere. He worked
under the most difficult conditions – in the water and he
received a paltry wage.
From his young years Kosta joined the ranks of OKNE
and worked in the organization “Ergatiki Voitija”, which is
like a good mother of political prisoners and their families. He
worked on the anti dictator front against Metaxas and in other
progressive revolutionary organizations in the years of the
Metaxas dictatorship. 
In the years of the Nazi occupation he was among the
first fighters to join the ranks of ELAS. He fought heroically
against the occupier and its servants. 
In DAG he was an exempalrty fighter of the 132nd
brigade. He took part in many battles. On 17 November 1948
he fell on the mountain Chengel.
In the archives of the 132nd brigade here is what was
written about his death: “He died while being the first to go
ahead on reconnaissance. He fell while fighting the enenmy
head to head.”

K Korikafa

Σελίδα 319

Hadzhi Georgi

Georgi Hadzhi was born in Krushevo, Ser region, in
1909. At the time of the Nazi occupation he took an active
part in the struggle against the occupier. After the Varkiza
agreement he was followed and sent to jail. When he was
released he joined the ranks of DAG and fought heroically.
He rose through the ranks to the role of company commander
and was killed on 28 December 1948 in Pozdam, Ser region.
Georgi’s whole family was dedicated to the fight for
liberation of the homeland. His wife and his two children all
joined DAG. His son was captured by the enemy and lay in
prison for many long years. His daughter Ana, who served in
the 132nd brigade of DAG, was killed in Belasica at the age
of 18.

G Muljarov

Σελ. 320
Harizani Rusalim

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Β. Κάντσοφ, Μακεδονία. Εθνογραφία και στατιστικά.Σόφια 1900, Σελ.44-45


Μια μικρή ομάδα Πομάκων υπάρχει στο όρος Μπέλες γύρω από το πέρασμα Ντοβά Τεπέ (προς τα Κρούσσια) μέσω του οποίου περνά κανείς πιο εύκολα από τη πεδιάδα της Θεσσαλονίκης σε αυτή των Σερρών.-θέλει μετάφραση- γι 'αυτό υπάρχει μια νέα ώθηση στα νοτιο-γραμμή χρόνου Μακεδονικό σιδήρου- Αυτή η ομάδα αποτελείται από το μεγάλο χωριό Πάλμες, το Άνω Γκορμπάσοβο και το Κάτω Γκορμπάσοβο. Αυτοί εξισλαμίστηκαν, προκειμένου να διατηρήσουν τη γη τους, τον καιρό που οι Κονιάροι (άτακτοι Γιουρούκοι) έκαναν επιδρομές.

Една малка помашка купчина има въ Бѣласица Планина около прохода Дова Тепе, прѣзъ който най-лесно се минува отъ Солунско Поле въ Сѣрско; затуй тамъ се прокара въ ново врѣме южно-македонската желѣзна линия. Тая купчина се състои отъ голѣмото село Палмешъ, отъ Горно Горбасово и Долно Горбасово. Тѣ сѫ потурчени въ врѣме на конярскитѣ нахлувания за да запазятъ земята си.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

Το παρακάτω κείμενο μιλά για τη δράση 3 τουρκικών συμμοριών στη περιοχή των Πορροΐων. Συνοπτικά, ο δεύτερος -Ιμπραήμ Μολλά Τσαούς- προέρχεται από το Τσαίρ Μαχαλέ και διέπραξε ένα φόνο στο Σιδηροχώρι. Είναι πολύ σημαντικό το γεγονός ότι οι τουρκικές αυτές συμμορίες επέβαλαν ένα είδος φόρου σε βουλγαρικά χωριά και οι κάτοικοι τους πλήρωναν.

Доклад на Андрей Тошев до Министъра на Вътрешните работи и Изповеданията Димитър Станчов ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

До Господина д-р Д. Станчова министър на външните работи и на изповеданията.
В София.
София, 28 ноември 1907 г.
Строго — поверително (Добавено с молив на ръка от автора. – Бел. съст.)

В Поройската нахия

Тамошното население от няколко месеца е разплакано от върлуванието на три турски банди:
Първата, под главатарството на Шериф Чауш от с. Арсланли (Кукушко), която разбойничествува в Поройско и Кукушко непрекъснато от години насам.
Втората е под командата на Ибрахим Молла Чауш, от с. Чаир-Махале (Серско). По-напред той е бил наемник на гръцкия комитет и е действувал като андарт. За едно убийство, извършено от него по гръцки подбуждения в с. Кеседжи-Чифлик (Демир-Хисарско), той е бил заловен, съден в Сер и осъден на 15 години през месец февруари т. г.. обаче след няколко дни избягал от затвора и станал главатар на бандата, за която е реч.
Трета една чета върлува също в Поройско, но името на нейния войвода не ми е известно.
Всички тия банди преследват българите, като същевременно им налагат и събират безпрепятствено големи парични откупи. Така например от с. Тудорак са събрани 30 лири, от с. Старошово — 5 лири, от с. Дели-Хасан-Махале - 6 лири и пр. пр. Селените дават тия пари и не смеят да се оплачат.
В продължение на двата последни месеци, тия разбойнишки банди са извършили 8 убийства на българи.
Възползовано от такова положение и облягайки се на властите, турското население из тоя край така също не престава да угнетява съседите си българи. Селенните българи в с. Св. Петка (Демир Хисарско) са 45 семейства при турски 140. Съседните села Палмеш (Демир-Хисарско), Горно и Долно Горбасово (Дойранско) са чисто турски; първото има 250 къщи, второто - 300 и третото - 200. Всички тия употребяват всевъзможни усилия  да пропъдят българите из първото село (Св. Петка). Най-напред започнаха да им ограбват добитъка и ги заставиха да изпродадат всичките си овци, кози и говеда. Тогава захванаха да им ограбват и повреждат сеитбите; повечето от снопето им това лято бяха откраднати от нивите. Напоследък убиха и двама души селени и се заканват, че ще ги изколат всички, ако не се изселат. В добавък на туй и турската разбойнишка банда е изпратила известие на трима души от тия селени, да и внесат 60 лири, ако не искат да бъдат избити със семействата си.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Β. Κάντσοφ, Μακεδονία. Εθνογραφία και στατιστικά.Σόφια 1900, Σελ.107

Στο χωριό Άνω Πορόια υπάρχει μεγάλη βλαχική συνοικία. Οι Ανω Ποροιώτες εκβουλγαρίσθηκαν γλωσσικά, ωστόσο είναι φανατικοί αντάρτες της ελληνικής εκκλησίας.

 Въ с. Горни Порой има голѣма влашка махала. Горно-Поройчене се обългаряватъ по езикъ, макъръ те сѫ върли партизани на гръцката църква.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Струмска операция

 Още същия ден 11-а пехотна македонска дивизия, която през предшестващите дни се предислоцира на изток на мястото на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия и е заела участъка вр. Конгуре (в Беласица планина) - Бутковското езеро, започва артилерийска престрелка с противниковите батареи, разположени в близост до село Акбузалък и Порой. През следващите дни нашата артилерия обстрелва неприятелските части при селата Шугово, Мътница, Горни Порой, Соколово и укрепленията при Дова тепе, а в отговор противникът води артилерийски огън по нашите позиции на връх Тумба, Демир капия и к. 570 (североизточно от Горни Порой), които неприятелската пехота безуспешно се опитва да овладее. Независими от това на следващия ден (21 август) съглашенските части заемат селата Света Петка, Палмиш, Шугово, Мътница, Горни и Долни Порой, като по този начин се оказват в непосредствена близост до укрепените български позиции в Беласица.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 

Βασίλ Κάντσοφ, Μακεδονία

Σελίδες 106-107

Горни Порой. Това село лежи в полите на Беласица планина, в западния ъгъл на Серското поле. То е заложено в устието на една много гиздава долина и се отличава с чудесно хубава околност. През долината върви суходолица, а която дели Порой на две части: Варош на запад и Джемаат на изток.
 
1. Тук първата редакция бележи: «Тези съобщения ще да са или пребъркани, или съвсем неверни.» Те обаче се потвърждават от запазени документи от архива на Стефан Веркович, които наскоро ще бъдат обнародвани от издателството на БАН под заглавие «Из архива на Стефан Веркович. Документи за българското възраждане в Македония». — Хр. Хр.


Горни Порой има около 4500 жители, от които около 3000 са българи, 1000 власи и 500 турци.
Жителите на Горни Порой са доста развити. Те държат в ръцете си търговията на цялата околност. Поминуват се още със земледелие, работи се лен и тютюн. Напоследък се хранят доста много копринени червеи.
В селото има две български черкви и една влашка. В първите се пее по славянски от 1872 г. Във влашката и досега се употребява гръцки език.
Това село си е отворило българско училище в 1876 година и е станало духовен център на целия ъгъл между Кара-Даг и Беласица планини. В двете махали има по едно училище, дето учат смешано момчета и момичета. Понякога има двама учители, понякога трима. Събират се до 100 деца, разделени в 4 отделения. Власите си имат гръцко училище с един учител и една учителка. То се посещава близо от 80 деца, при всичко, че власите са по-малко от българите.
Долни Порой. Това село лежи на четвърт час далеко от Горни Порой, на пътя, който води от Серското поле за Поленинската котловина. Има около 320 къщи, от които 120 са български и 200 турски, с 1750 жители. Селото е забележително, че в него става много голям пазар сякоя неделя, затова има ханове и чаршийка. То ще бъде важна станция на новопроектирания железен път Сяр — Солун и като се съедини с Горни Порой, ще стане един хубав градец в живописните поли на Беласица планина.
Българско училище в Долни Порой се отворило в 1870 г. и досега следва с успех. Има 4 отделения с около 45—50 ученици и един учител, комуто се плаща много хубаво. В църквата се пее отдавна по славянски. Поминъкът на населението е, както в Г. Порой. Долнопоройските турци са много горделиви и пакостници. Между тях има богати бейове с големи чифлици. Често пъти правят произволи над християните. В последно време малко са поомекнали. 

Σελίδες 112-113
И тъй българите според всичките статистики са най-многобройни в казата на Валовище. Те сами съставляват 63% от цялото население. Пръснати са по цялата каза в гъста и сбита маса.

Турците държат второ място и съставляват 25% от числото на жителите. С малко изключение всичките са конярско потекло. Живеят главно в 3 групи: в града Валовища, в една група в полите на Али-Ботуш и в друга група в полите на Круша-планина. Между тях има малко преселници от княжество България.

Помаците живеят само в селото Палмиш, което се намерва в ъгъла между Беласица и Кара-Даг.

Черкезите са част от серската група, едничките оставали от цялото черкезко население в полуострова. Околните жители говорят, че числото им постоянно намалява. Те са наказание за селското население. Има случаи, дето цели села български са напущали жилищата, щом като в тяхно съседство се настанят черкезки фамилии.

Власите, на брой до 940, съставляват 3,9% от населението. Живеят в 3 пункта: Валовища, Горни Порой и Равна. Занимават се главно с търговия.

Циганите, на брой до 1800 жители, живеят пръснати между другото население, обаче селото Катунци, близо до Пиринската р. Бистрица, е населено само с цигани — 50 къщи. Там става добър пазар на коне.

Σελίδα 114-116
Вещи човеци предполагат, че пшеница се получава много повече от тук показаното число. В полето един уврат земя може да даде 8—9 кила зърна, а в планината — до 5 кила. Според тия числа пшеницата трябва да надминува 2 милиона оки. Навън се изкарват от храните: пшеница, ръж и ечмен. Царевицата остава за местно употребление.

От другите земни произведения се получават:

Грозде около 3 000 000 оки, от него голяма част се продава по пиринските високи села и Сяр.

Вино от средно качество се получава около 700 000 оки, струва около 1 грош оката.

От сусам се приготовлява годишно повече от 100 000 оки сусамово масло, което се разнася по Неврокопско и достига до България.

От конопъла се приготовляват въжя за местно употребление. Най-добър лен става в полите на Беласица. Правят от него платове за долно облекло.

Памукът съставя тук, както и в Серско, един от главните продукти за продаване навън. Той се произвежда в полето. Половината остава на мястото, а другата половина отива на пазарите в Сяр и Солун.

Едър добитък:

Дребен добитък:

Числата на дребния добитък ясно ни показват, че скотовъдството стои добре в казата. Сякоя година се продават много овци навън. Козите се колят на мястото. Малко отиват в Сяр и в някои планински села.

Сякоя година се изкарва голямо количество добро масло за Цариград. Сиренето бива два вида: бито, което е твърдо и се продава по селата, и маслено, приготвено в мехове, отива в Сяр и Цариград.

Вълна се добива около 55 000 оки и козина до 27 000 оки. Навън не се изнасят.

Пчели се наброяват до 1 700 кошери. Секи един от тях дава 5 оки мед и 250 др. восък, така щото мед се добива около 85 000 оки, а восък до 10 000 оки. Излишъкът се продава на Серския пазар.

Копринени червеи в казата се гледат само около селата Горни и Долни Порой. Годишно се добиват до 8 000 оки пашкули от средно качество, с цена 10 до 14 гроша оката.

Полските селяни се задоволяват с поминъка, който добиват дома си. Те стоят по всичко на равна нога със серските селяни. Някои от планинските села много са осиромашели подир изтребяването на горите и унищожаването на железарската индустрия, а от няколко години селяните почнали да търсят работа повън. Числото на гурбетчиите постоянно се увеличава. Много спомогнаха властите за осиромашаването на планинците, като глобяват цели села за укриване на комити. Серският бимбашия налага сякоя година произволен данък на по-състоятелните села, за да не ги компрометира пред правителството като немирни. Когато той приближи с по 30—40 души свита край някое село, селяните бягат по планината. В една неделя в селото не остая нито сирене, нито масло. Селото Кърчово дава сяка година по 500 оки масло на тоя чиновник. 
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Πέμπτη 24 Νοεμβρίου 1905

 

Με το υπ’ αριθμό 843 εμπιστευτικό έγγραφο (24.11.1905) ο πρόξενος Θεσσαλονίκης Λάμπρος Κορομηλάς, ενημερώνει τον έλληνα υπουργό Εξωτερικών:

Απαντώντας στο υπ’ αριθ. 4600 έγγραφο καταγράφω την εδώ σύσταση της ένοπλης δράσης μας.

1) Ρουμλούκι και λίμνη Γιαννιτσών. Η μόνιμη δύναμη των σωμάτων σε αυτή την περιφέρεια απαρτίζεται από 46 άντρες (οι περισσότεροι εγχώριοι και δέκα από την Ελλάδα) οι οποίοι σύμφωνα με τις περιστάσεις αυξάνουν μέχρι 80 από τους εγχώριους έφεδρους. Μετά την αποχώρηση του καπετάν Πετρίλου αρρώστησε και ο υπαρχηγός Βασίλης. Αν δεν έλθει αμέσως ο νέος αρχηγός που ζητήθηκε, στον οποίο πρέπει να προστεθεί και ο άλλος, θα πάθουμε μεγάλες συμφορές, γιατί το μέρος είναι πολύ νοσηρό και πρέπει να υπάρχει πάντοτε πρόχειρος αντικαταστάτης.

Η περιφέρεια περιλαμβάνει όλα τα κοντά στη λίμνη ανατολικά και βόρεια χωριά. Όταν καθαριστεί το έδαφος θα προσπαθήσω να βαδίσει μέχρι Πετρόβου και Γουμέντζας.

2) Σώμα Ολύμπου μόλις σχηματισμένο. Αρχηγός Ρόκας. Δύναμη 20 ανδρών, περιφέρεια ολόκληρος ο Όλυμπος μέχρι τη Βέροια και το Ρουμλούκι. Μετά την οργάνωση των ελληνοφώνων χωριών και την επίδραση επί των Κουτσοβλάχων που ξεχειμωνιάζουν στο Σέλι, το σώμα θα χωρίσει προς τα Γιαννιτσά, διά της δυτικής όχθης της λίμνης.

3) Σώματα Νιαούστης. Αρχηγός Κώστας Γαρέφης (17 άντρες ντόπιοι). Πουρέγκας (10 άντρες ντόπιοι). Σκουνδρής (16 άντρες, οι μισοί εγχώριοι). Εμμανουήλ Κατσίγαρης (17 άντρες Κρητικοί). Τη γενική διεύθυνση έχει ο κ. Κατεχάκης, μετά την πρόσφατη αναχώρηση του κ. Μαζαράκη.

4) Σώματα Βοδενών. Γύρω από τα Βοδενά 14 άντρες υπό την αρχηγία ντόπιου. Προσεχώς αναμένεται ξένος.

Γύρω από το Μπάχοβο 10 άντρες υπό το Γιάννη Δημητρίου από το Μπάχοβο.

5) Γευγελή. Μετά τη σύλληψη των αρχηγών μας Αυγέρου και Νικολάου Νέσου, δεν απομένει παρά το σώμα Μαγιαδάγ με 12 άντρες (από τους οποίους οι 8 είναι Οθωμανοί). Τώρα πρόκειται να σχηματιστούν δύο νέα σώματα. Αλλά η απουσία των δικών μας Κουτσοβλάχων, που ξεχειμωνιάζουν στη Χαλκιδική δυσχεραίνει το πράγμα.

6) Δοϊράνη. Σχηματίστηκε τώρα νέο σώμα 15 αντρών υπό τον Δ. Ξεριά. Περιφέρειά του από Δοϊράνης μέχρι Γευγελής και Βαλανδόβου.

7) Σώμα Λαγκαδά. Αρχηγός Παπαγεωργίου, άντρες 10 εγχώριοι. Κατήλθε λίγο προς Νότο για να επιδράσει επί των Κουτσοβλάχων.

Η περιφέρεια αυτή έχει ανάγκη ενίσχυσης και ανώτερου αρχηγού, τον οποίο θα ζητήσω από το Υπουργείο σας, γιατί με την άνοιξη θα ανέβει μαζί με τους Κουτσοβλάχους προς βορρά.

8) Σώμα Χαλκιδικής. Άντρες 6. Συγκροτείται τώρα για να επιδράσει στους Κουτσοβλάχους.

Εκτός αυτών οι πολιτοφυλακές μας στην ύπαιθρο, είναι οι ακόλουθοι:

Δαούτμπαλη 5 (άντρες), Μπάλτσα 2, Ασβεστοχωρίου 8, Μπερόβου 8, Αποστόλων 2, Ζορμπά 2, Γιαννιτσών 10, Γουμέντζης 8, Βοδενών 4, Μεσημερίου 3, Βλαδόβου 4, Γραμματικόβου 4, Κατρανίτσης 3, Οστρόβου 2, Όσλιανης 16, Δοϊράνης 5, Μπογδάντσης 10, Φούρκας 6, Κιλινδηρίου 5, Ματσικόβου 2, Μονής Μπουτκόβου 6, Στοϊακόβου 4, Γευγελής 10, Βοεμίτσης 3, Παρδεΐτσης 4, Νεγκόρτσης 6, Μουΐν 4, Λουμνίτσης 10, Όσσιανης 10, Μπογοδορίτσης 4, Τρεσίνου 2, Στρωμνίτσης 10.

Οι γνωστές βουλγαρικές συμμορίες είναι οι:

Βόστου από το Λέσκοβετς 15-30 αντρών στην περιοχή Λέσκοβετς, Όσσιανη και Λούσνιτσα.

Λαζάρου από την Ορεσβίτσα 15-20 αντρών στην περιοχή Λούμνιτσα και Μερόφτσα.

Δέλιου από τη Νεγκόρτσα 12 αντρών στην περιοχή Παρδέιτσα, Νεγκόρτσα, Κοβάντσα και Σμόκβιτσα.

Λαζάρου από την Κοβάντσα 8 άντρες από Κοβάντσα μέχρι Κόνσκο.

Λουμνιάτσαλης (ρουμανιστής Βλάχος) 10 άντρες στην περιοχή Κούπα και Λούμνιτσα.

Μπεροβίτσαλης 10 άντρες από Τσέρνα Ρέκα έως Ίσβορο.

Λυσίτσκας Καραϊσκάκης 10 άντρες στην περιοχή Μπογδάντσα, Διαβατό και Στοϊάκοβο.

Στάικος Γιώτε από Δραγομίρ, Στην λίμνη Άρτζαν.

Στάνιτς από Γκριμάντσα 20 άντρες στην περιοχή Γκριμάντσα, Μπαγιάλτσα, Καρά Δαγ.

Χρήστου Λαζάρου Γιάνκου από το Ματσίκοβο 10 άντρες στην περιοχή Ματσίκοβο και Γκρίτσιστα.

Θεοδώρου 10 άντρες στο Βλάντοβο.

Τάσου και Νάτση 25 άντρες στην περιοχή Ροσίλοβο, Νήσια και Γκουγκάνοβο.

Λάζος Μπαροβίτσαλης 8 άντρες γύρω από τα Γεννιτσά.

Μήτρε Μπάμπλιανης 9 άντρες γύρω από τα Γεννιτσά.

Μήτρε Χατζητράγιου 16 γύρω από τα Γεννιτσά.

Χατζής 10 άντρες στο Μεσημέρι.

Γκιόντσε από Άρσεν 10 άντρες στις ανατολικές πλαγιές του Βερμίου.

Τη νέα οργάνωση που έγινε από τον Τσερνοπέεφ στην περιοχής της Στρώμνιτσας, θα ανακοινώσω προσεχώς.

Από όλους αυτούς λείπουν, όπως βλέπει το Υπουργείο, τα ονόματα:

Του Αποστόλη, ο οποίος όπως λένε οι χωρικοί δεν πέθανε και απειλητικές επιστολές του σφραγισμένες με νέες σφραγίδες στέλνονται ακόμα στα χωριά.

Του Αργύρη, που πιθανώς βρίσκεται στη Βουλγαρία.

Του Καρατάσου από το Όστροβο, που πολλές φορές πληγώθηκε θανατηφόρα και δεν ακούγεται από κανέναν.

Του Λουκά που έφυγε όπως λέγεται στη Βουλγαρία. έχω όμως υπόνοιες ότι έχει συλληφθεί χωρίς να έχει αναγνωριστεί.

Στο διαμέρισμα Σερρών, όπου λόγω των μικρών χρηματικών μέσων που έχουν παρασχεθεί και της έλλειψης όπλων καθυστέρησε η οργάνωσή μας, υπάρχουν δικές μας συμμορίες:

Στην Καλένδρα 5 αντρών.

Στο Διμιτρίτσι 5 αντρών.

Στο Πετρίτσι 20 αντρών.

Υπάρχουν δε πολιτοφυλακές σε: Στάροβο 8 (άντρες), Σαρμουσακλή 11, στο Σφελινώ 7, Κλεπούσνα 4, Εγρί Δερέ 4, Γκόρνιτσα 6, Καρλίκι 2, Χομόνδος 2, Κούλα Μοναστήρι 3, Κοπάτσι 4, Χούμκος 4.

Κρίθηκε μετά τη σύλληψη στη Δόβιτσα, του εκεί ελληνικού σώματος, πως είναι καλύτερα να συγκροτηθούν μικρές ομάδες, μέχρι να περάσει ο χειμώνας. Η ενέργεια του σώματος Πετριτσίου πέτυχε, γιατί όχι μόνο συγκράτησε τους δικούς μας που ήταν έτοιμοι να εκβουλγαριστούν, αλλά και γιατί κλόνισε πολλά εξαρχικά χωριά, όπως το Κολάροβο, που ζήτησε να επανέλθει στην Ορθοδοξία. Αισίως επίσης, έτρεψαν υπέρ μας τα πράγματα, οι πολιτοφυλακές που δρουν στην περιφέρεια Σερρών. Δυστυχώς στο Πετρίτσι, η μεταξύ των μπέηδων αντιζηλία μας φέρνει μεγάλες δυσχέρειες, γιατί όταν ένας από αυτούς συνεργαστεί μαζί μας, οι αντίπαλοί του τον καταγγέλλουν στις αρχές. 

(http://www.lithoksou.net/p/o-antimakedonikos-agonas-noembrio-toy-1905-2013)
----------------------------------------------------------------------------------------------------

  Χάρτης του γεωγραφικού Ινστιτούτου Ρώμης 1903

Σε αυτόν διαφαίνονται τα ονόματα Ano Poroya, Lipos, Shugovo, Matnitsa, Mon.Butko- .
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Όσον αφορά το κάψιμο των Άνω και Κάτω Ποροΐων τον Ιούλιο του 1913
  
С. Събитията в Демир-Хисар
27. Доклад на генерала, командващ шеста дивизия на гръцката армия от 12 юли:
Имам чест да докладвам на Ваше Величество, че един офицер от моя щаб, изпратен в Демир-Хисар, ми докладва следното:
Българският жандармерийски капитан Великов арестувал владиката Константин, свещеника Папаставру, видния гражданин Сапазахарицану и още над сто други гръцки граждани, които били затворени в българското училище. На 7 и 8 юли българските войници и жандарми ги убили, като заповядали на турски селяни да ги погребат в района на училището, извън източната му стена. Един офицер от моя щаб наредил да бъдат изровени телата, за да може да установи истината. Той намерил натрупаните тела на жертвите на дълбочина повече от 2 метра.
В допълнение на това български офицери и войници изнасилили няколко момичета. Те дори убили едно от тях на име Агата Томас, дъщеря на градинар, понеже им се противопоставила.
Магазините в града са били ограбени и разрушени, като и цялата покъщнина била разграбена. Турците спасили някои от тези хора, като им дали закрила в своите къщи. Градът общо взето представлява жалка гледка на разрушение.
282  
27 а. Докладът на комисията от гръцки депутати, която посети Демир-Хисар, съдържа следните допълнителни подробности:
„Броят на арестуваните видни граждани възлиза на 104. Осемдесет души от тях веднага били убити с щикове. Останалите 24, макар и сериозно наранени, останали живи, като се престрували на мъртви. Между жертвите има две жени и две деца на възраст 2 и 3 години... Епископът и трима свещеници са били убити лично от капитан Ангел Димитриев Бостанов. Той най-напред извадил очите им и им отрязал китките... Всички тези зверства са извършени от войници и от подофицери на българската редовна армия, служещи в 12 и 21 подкове..."
Следва описание на обиска за оръжие, който е бил извършен в митрополията, в което описание се твърди следното:
„Войниците почукаха на вратата и тъй като владиката се противопостави на тяхното влизане, те я разбиха." При описанието на изкопаването на заровените тела се казва, че всъщност само 8 от тях били изкопани. Тялото на владиката е намерено заровено с лицето надолу. На нашата комисия бе представен официален списък, съдържащ имената на 71 души убити и на 5 ранени, като останалите се считат за изчезнали. Общият брой достига 104 души. В списъка е включен един свещеник (не трима). Изброени са главно обикновени хора, които не биха могли да бъдат наречени „видни граждани".
28. В своя брой от 13/26 юли официалното издание „Echo de Bulgarie" публикува следното изявление:
„Що се отнася до репресиите в Демир-Хисар, необходимо е да се поясни, че гръцкото население на този град, подбудено от агитатори, се вдигна на оръжие на 8 юли, когато българските войски се изтеглиха. Населението ограби военните складове, обществените огради и българските къщи, като уби няколко български войници, както и болните и ранените от един санитарен влак, пристигащ същия ден от Серес. Телата на 16 войници бяха намерени в непосредствена близост до града. Точният брой на избитите никога не би могъло да се установи. Въстаниците заеха позиции около града, откъдето на следващия ден един български отряд от Серес, който не е знаел точно какво става в града, бе принуден да ги разпръсне със сила. Влизайки в града, отрядът бе посрещнат от пушечна стрелба от други въстаници, скрипи се по къщите. Въпреки това, редът бе възстановен. Застреляни са били някои граждани, намерени с оръжие в ръка. Проведено бе разследване относно събитията от предшестващия ден. Заловените убийци и подстрекатели на движението бяха арестувани и някои от тях екзекутирани. Установено бе, че гръцкият митрополит е главният ръководител и че той е бил човекът, който дал пример на въстаниците, като пръв стрелял от своя прозорец срещу войниците, минаващи покрай митрополията. Освен това в джоба му бил намерен револвер с няколко от вече изгърмените куршуми. За да поясним строгите мерки, които са взети при възстановяването на реда в Демир-Хисар, трябва да допълним, че в същия този ден, 9 юли, гръцките войски опожариха българските села в околността на Демир-Хисар, специално Горни Порой, Долни Порой, Старчево и Кешишлик."
28 а. Официални български източници ни предадоха следното допълнително описание:
„На 5 юли, когато нашите войски се оттегляха към Рупелското дефиле, в Демир-Хисар избухна паника и от гръцкия квартал на града се дадоха няколко изстрела, Обаче нямаше никакви жертви и редът бързо бе възстановен от градската администрация, която остана в града (Вж. № 46). От 5 до 9 юли градът беше сравнително спокоен. Войските, които се оттеглиха към Джумая, непрекъснато минаваха през него и фурните работеха, за да могат да доставят хляб за нашите войски в Рупел. През тези дни генералщабният майор Стефанов от 2-ра армия минал на два пъти през града. Той заявява, че никой от града не се е оплаквал от лошо отношение на нашите войски или на българските служебни лица. Междувременно гръцката армия, която напредвала по пътя от Солун за Серес и по-нататък към моста на река Струма при Орляк, принуждавала населението да бяга пред нея (Вж. № 33 и № 35). На 7 юли гръцката артилерия
283  
от десния бряг близо до изгорения мост при Орляк започнала да^стреля срещу бягащото население и срещу селата в долината на Струма (Вж. писма на гръцки войници, № 51), като по този начин увеличила потока от бежанци. Паниката в Демир-Хисар станала неудържима и администрацията на града го напуснала. По този начин гръцкото население останало единственият господар на града. Гърците излезли на улицата с гръцкото знаме и започнали да стрелят по нашите ранени войници, по обозите на армията и по болничните колони, както и по бягащото население. Една чета от около 120 до 150 андарти под командата на гръцки офицер пристигнала в града откъм равнината. В този момент гръцкият епископ излязъл на улицата начело на двадесетина въоръжени гърци и издал заповед да се нападнат всички българи. Последвали битки в различни части на града. Убити били двама български стражари, които пазели пред нашите военни складове. Всички хлебопекари били убити пред техните фурни. Много от ранените били също убити, както и голям брой от бягащите селяни, включително жени и деца. Уличните боеве, кланетата и общите безредици продължили целия ден, като и двете страни са дали много жертви. Гръцкият епископ по всяка вероятност е убит през време на тези схватки.
Гръцката армия влезе в Демир-Хисар вечерта на същия ден. Тези от българските жители, които са били останали в града, избягаха в планините, преследвани от гръцки части и въоръжени цивилни лица, които избиваха хората където ги видят. Сутринта на 10 юли, когато гражданското управление напусна града, в Демир-Хисар не е останал никакъв български офицер. Министерството на войната заявява, че поручик Великов не бил там. В регистрите на действащата и на запасната армия не съществува името капитан Ангел Димитриев Бостанов. Не за пръв път се появяват такива гръцки твърдения. Много пъти в телеграмите на генерал Дусманис се съобщава, че генералите Ковачев и Вълков са в близост до Демир Хисар или Серес, докато всъщност те били или на фронта срещу сърбите, или в Дупница.
В Демир-Хисар са убити над 250 ранени български войници и селяни, които бягали от Кукуш, Дойран и Лагадина."

(Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283.)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Για το κάψιμο της Λιβαδιάς 
 
28)                                                Баница
11 юли 1913 г.
Драги Леонидас,
Не мога да намеря хартия да ти пиша, защото всичките села са изгорени и жителите им са избягали. Ние горим всичките им села и сега просто не срещаме жива душа. Трябва да ти кажа, че сме близко до старите граници на България. Окупирахме цяла Македония с изключение на Тракия. Искам да ми отговориш веднага.
Адресът ми е следният:
Ефрейтор Георги Коркоци
19 полк, 3 батальон, 11 рота, 7 дивизия - където и да сме.
52 А. Опожарени села в българската територия, Струмишка околия,
Списъкът на опожарените села, който се дава по-долу, е точен, в смисъл, че той не включва села, които не са опожарени. Обаче този списък съвсем не е пълен, с изключение може би на околиите на Кукуш и Струмица. Изгорени са много повече български села, по-специално в районите на Серес и Драма. В много случаи ние не бяхме в състояние да установим точния брой на къщите, които е имало дадено село. Вижда се, че списъкът включва и няколко турски села в българската територия, които са опожарени от гърците, както и няколко села, опожарени от сърбите. Всеки случай огромното мнозинство на селата са опожарени от гръцката армия при нейното напредване на север.
Броят на опожарените села, включени в този списък, е 161, а броят на къщите е приблизително 14 480.
По наши изчисления броят на къщите, изгорени от гърците през Втората война, не може да бъде по-малко от 16 000.
Цифрите дадени в скоби след всяко от имената показват броя на къщите, които са съществували във всяко отделно село.
Единадесет български села, опожарени от гърците, с броя на къщите във всяко от тях: Дабилия (50), Ново-Село (160), Белюса, Манастир, Сврабите, Попчево (43), Костурения (130), Радарци (15), Чам-чифлик (20), Балдевци (2), Зъбово (30).
Девет турски села, опожарени от гърците: Амзали (150), Гечерли (5), Чанакли (2), Нова-махала (2), Еднокуково (80), Секирник (30), Сушица (10), Свидовица (10), Борисово (15).
Две патриархистки села. Мокрени (16) и Макриево (10), както и три четвърти от град Струмица - около 1000 къщи и магазини.
Общо 1620 къщи.
Петричка околия - Четиринадесет села, опожарени от гърците: Шабаново, Брезница, Моравци, Митиново, Урмани (Орман), Михнево, Старчево, Ключ, Конярене, Коларово, Микрово, Габрене, Скърт и Смолар (последните две частично).
Разложка околия - Добринище (298).
Горноджумайска околия - Симитли, Долна-Сушица и Сърбиново (200) - последното опожарено от гърците след Букурещкия мир.
Мелнишка околия - Шестнадесет български села, опожарени от гърците: Спато-во, Макрикостеново, Славе (Склаве) (30), Свети-Врач (200), Левуново (60), Долно-Орман (Ласкарево) (90), Чифлиците, Припечено (20), Капатово, Кромидово, Хърсово (100), Долна-Умница, Хотово, Спатово (16), Спанчево (30), Отово (60).
Неврокопска околия - Седем български села, опожарени от гърците: Долно-Броди (300), Либяхово (400), Кара-Кьой (40), Годлево, Тарлис (10), Обидим, Чам-чифлик и 10 къщи в Неврокоп; също така турското село Копривник (100).
5. Опожарени български села в гръцка територия.
Солунска околия - Български села, опожарени от гърците: Негован, Равна, Богород.
Зеляховска околия - Български села, опожарени от гърците: Скрижово, Либешово, Калапот (частично), Алистратик (частично) и Гюреджик (Гиреджик).
Кукушка околия - Четиридесет български села, опожарени от гърците: град Кукуш - 1846 къщи, 612 магазина, 5 мелници; Хаджилар (70), Али Хаджилар (50), Голябаше (40), Саламаново (15), Хамбар-Кьой (35), Караджа-Кадър (25), Алчак-
299 
Клисе (Бяла Църква) (13), Сеслово (30), Стрезово (20), Шекерли (15), Иракли (Ерикли) (20), Грамадна (100), Алексово (100), Морарци (350), Рошлово (40^, Мотулово (250), отчасти Планиница (180), Неманци (40), Постолар (38), Женско (45), Коджа Омерли (30), Бейлери (18), Казаново (20), частично Драмомирци (115), Галаванци (45), Крецово (45), Михалово (15), Калиново (35), Цигунци (35), Хърсово (50), частично Новоселяни (20), Маловци (20), Врагитурци (15), Гарбашел (30), Хайдарли (10), Даутли (18), Шемница (40), частично Раяново (150), Гьола (15).
Всичко 4725 здания.
Дойранска околия - Единадесет български села, опожарени от гърците: Аканжели (150), Дорбали, Николич, Патарос, Сурльово, Попово, Асанли, Брест, Владая, Димонци,Ратирци.
Демирхисарска околия - Пет български села, опожарени от гърците: Крушево (800), Кирчево (180), Червище (170), Герман (80) и Джума-Махала.
Серска околия - Шест български села, опожарени от гърците: Дутли (100), Оряхово (130), Дряново, Мъклен, фращан. Баница (120).
Гевгелийска околия - Петнадесет български села и две влашки села, опожарени главно от гърците, с изключение на две села, опожарени от сърбите: Сехово, Шльопинци, Мачуково, Смол, Баялци, Мървенци, Оряховица, Смоквица, Балинци, Брайковци, Костурени, Мойн, Стояково, фурка, Ошин, Хума и Люмница (влашки).
С. Опожарени български села в сръбска територия.
Тиквешка околия - Пет български села, опожарени от сърбите: Неготино (800), Камен-Дол, Горни-Дисан, Хасково, частично Кафадарци (15) и пр.
Околия Кочани - Три български села, опожарени от сърбите: Злетово, Безиково, Пресека.

фиг. 50. Факсимиле на писмо за войната, написано от гръцки войник,

фиг. 51. Пликът на писмото

(Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Για την μετανάστευση των Βουλγάρων στο Κολάροβο μετά το 1913

След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско[8]), както и българи-планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
„     Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[9]В същия ден срещнах една група от тия нещастници, които бяха ходили на върха на планината с цел да се спуснат по пътеките в селото си и да си вземат „руби" — дрехи, понеже всичко били оставили в къщи, но нашите постове не ги пуснали, защото французите веднага откривали артилерийски огън, щом забелязвали хора в селото. Тия жени бяха страшно озлобени и проклинаха цял свят.

1. "Енциклопедия Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.447.
2. Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.73. 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------